Професор Радклиф-Браун никога не е обръщал специално внимание на това, което той нарича „случайните неща, които понякога съм писал";основната му цел е била да предаде пряко идеите си на студенти и колеги чрез лични контакти. В това отношение е постигнал забележителен успех. Преподавал е социалнаантропология в Кембридж, Лондон, Бирмингам, Претория, Йоханесбург, Кейптаун, Сидни, Йенчинг, Чикаго, Оксфорд, Сао Пауло, Александрия, Манчестър и Греъмстаун и навсякъде е запомнен с обич и уважение. Признателността на неговите студенти се вижда от двата сборника със статии - един американски и един английски - написани в негова чест. Освен това, едва ли има книга или статия по социална антропология, издадени през последния четвърт век, които да не илюстрират, пряко или косвено, неговото учение.
Един преглед на статиите в този том ще ни убеди, че текстовете му са също толкова въздействуващи, колкото и личните му контакти. Като се има предвид, че е бил зает спреподаване и изследвания по социална антропология почти петдесет години, той не е написал толкова, колкото мнозина от неговия академичен ранг. Но написаното е безупречно. Това не означава, че непременно приемаме в подробности неговите методи и заключения, а по-скоро, че изразяваната от него гледна точка не би могла да бъде изразена по-добре. Всяко от есетата е съвършено като идея и начин на изразяване и те са свързани помежду си чрез рядка в съвременната антропология съгласуваност и целенасоченост.