В книгата срещаме словесни и визуални образи, създадени от френски посланици, книжовници, хора на изкуството (ХVI-ХVIII в.), извървели реални и въображаеми пътища към европейския югоизток и престолнината на султана. Общуванията между християни и мюсюлмани или между Добро и Зло еволюират във времето формирайки своеобразни стереотипи. Страхът на западния човек от света на"другия"отстъпва постепенно място на просвещенската интерпретация за човешката природа и прогрес, създавайки и нови ментални граници между европейската модерна цивилизация и варварство.