“През 1996 г. издателството на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър"публикува моята книга „Криминология"и я преиздаде през 1999 и 2001 г. С нея беше направен опит за по-различно от познатото в страните от бившия „Източен блок"структуриране на материята и включване на проблеми, някои от които неизследвани в българската специална литература, а други - в криминологичната литература изобщо.
Написването на книгата съвпадна с два благоприятни факта: първият, отнасящ се до обогатяване на западната университетска криминологична литература с издаванетона трудовете по криминология на Р. Гасен (Париж, 1988 г.), У. Айзенберг (Берлин и др., 1990 и 1995 г.), Дж. Понти (Милано, 1990 г.), Т. Бандини, У. Гати, М. И. Маруго, А. Верде (Милано, 1991 г.), Фр. Адлер, Г. О. М. Мюлер, У. С. Лофер (Ню Йорк и др., 1991 г.), Л. Дж. Сийгъл (Масачузетс, 1995 г.), и вторият, отнасящ се до засиления научен интерес на българските криминолози,които за кратко време публикуваха самостоятелно или в съавторство учебници по криминология: Б. Панев (Бургас, 1993 г.), В. Каракашев, Г. Георгиев, П. Цанков (Варна, 1995 г.) иИ. Айдаров (София, 1994 г.). Сравнението показваше мястото на българската криминология в развитието на криминологичната мисъл.
Световната литература след 1990 г. беше обогатена от „Оксфордски криминологичен речник"(1994г.) и много публикации на водещи криминолози, повечето от които са основани на конкретно изследване.
Интензивното развитие на криминологията през последното десетилетие на 20-и в. и годините от 21-и в. съвпадна с глобализацията на престъпността, чиято основна характеристика е транснационалността - всеобхватна, устойчива, адаптивна, организирана, саморазвиваща се."Боян Станков