Антон Баев за"Висока вода":
"Висока вода"е опит за метафизична лирика; в това е несъмненото й достойнство. Впрочем този тип лирически изказ, опитващ се да назове неназовимото, да побере неизчерпаемото, не еприсъщ за т. нар. женска поезия. Във"Висока вода"ги няма любовните клишета, шлагерната среща и раздяла; те като че ли са останали долу - в
ниското, в онази територия на предпоезията, от която Бина Калс успешно се спасява. Вместо това поетическата конструкция е отворена за културно-исторически и библейски инвенции (макар да не са опорни в тази конструкция, те я ситуират в едно митопораждащо пространство); диалогичната структура често е предпочетена пред монологичната (това е рядкост в нашата поезия),"ние"сменя"аз"-формата. Това са все белези на една отворена поетика, поетика, която не е завършена, а има хоризонт да се развива.