Главният герой не иска да къса със света, но все пак решава да заживее в банята на апартамента. И в тази странна вселена определящи стават случайността и произволността. За Тусен най-важна е неподвижността на пространството и времето и той изгражда романа си по модела на правоъгълния триъгълник, чиято форма най-вярно отразява диалектиката на движението и покоя.

Присъщата на автора ирония /в духа на Бекет/ е характерна за неговото литературно поколение, което реконструира света, критично настроено към всичко и всички, включително към себе си. При такава нагласа спасението е единствено в съвършено изпипаната творба, създаваща усещането за вътрешна свързаност.