“Кри-кри, кри-кри... – подсвирва тихичко щурчето. Ето кой ще ви разкаже най-чудните приказки. И нови, и хубави. И истински, и измислени. Песента на щурчето е ту весела, ту тъжна, ту присмехулна, ту кротка. Тя звучи в тревата или при огнището. Тиха и радостна. Тиха и приспивна. Спри – и чуй! И ти... и ти... кри-кри...”
Константин Константинов