Книгата разглежда формирането на нормите на книжовния български език, свързано изобщо с теорията на книжовните езици, отношението към диалектите и писмената традиция, като се направи разграничението между устната и писмената норма, които се създават, и към това се присъединява и относително изчерпателният преглед върху формирането на конкретни норми и нормативни правила.