С тази книга в българската литературна критика се открива нова визия към онтологията на литературата ни от класическия й период и в частност - към Яворовото поетическо наследство. Монографията на Н. Димитров, базирана върху наследството на феноменологичната херменевтика, има за обект пътищата и формите на трансцедентното начало в света на Яворов. Тя разчита езиците на Другостта, демонстрирайки способност да навлиза в територии трудни за вербално-онтологическа номинация.
Доц. д-р Николай Звезданов