Настоящата книга предлага интерпретации на изграждащи т.нар. литературен канон текстове от българската литература, обединени от инструментариума на четене – теорията на Р. Барт за съвременния мит и теорията на П. Рикьор за повествованието, както и от вписаността им в единен методологически сюжет. Те се опитват да апострофиратжилавата /училищна/ традиция на наивно-реалистичните и алегорични прочити на литературата и да верифицират възможността интелектуалното удоволствие да бъде мотив и смисъл на заниманието с класически творби.