Театърът на бунта прилича на храм, в който няма Бог, няма вяра, няма дори паство, чийто свещеник отслужва своята литургия всред ужасяващата архитектура на абсурда. Негово евангелие са несъгласието и бунтът и той се опитва да замести своите опияняващи видения с традиционни ценности, а изпълняваният от него ритуал разкрива болкаи разочарование. Вместо митове за съгласие той проповядва митове за разцепление. Вместо утешителни беседи - болезнени желания. Вместо литургия на смирението – литургия на недоволството…