„Васил Кинов разголва времето на героите си, дребните им и в повечето случаи маргинални страсти, но той не ги изхвърля от себе си на такова разстояние, че да не им повярваме на болката, на причинността, на възможността им за изход. Неговите герои са жертви на глобалността на времето, те не излитат с космически ракети, а развратничат, те не се откриват по страниците на „/Плейбой",но с такава карикатурна отзивчивост имитират хедонизма на века ни, че ти става и смешно, и страшно за погубените им души. Може би защото сам Кинов е човек балканец, той вижда язвите на града с цялата му омерзена до жестокост поквара. Но той остава сред тях. И то не само като наблюдател, а като човек, който отдава сърцето и таланта си, за да им каже — хайде, стига."
Иван Робанов