Дончо Цончев е признат майстор на късия разказ. Под светия патронаж на А. П. Чехов, с учители като Вазов, Йовков, Елин Пелин и Емилиян Станев, остро
съвременният и непредсказуем Дончо Цончев остава удивително верен на тази линия. Майсторът продължава и днес да си пише разказите без излишен шум. Твърди, че обича живота с всичките му кусури, а себе си - с всичките си дребни пороци. И че не може да отдели Природата от Бога. Дончо Цончев продължава да трепе дивеча като индиански вожд, а после да го оплаква в блестящата си анималистична проза с искрени човешки сълзи.