Казват, че „стилът — това е човекът".И при Йордан Вълчев тази максима е валидна. Мнозина са били свидетели как блясъкът на мисълта му преминава в афористична фраза и парабола на обобщенията, светкавичният рефлекс — в изненадващи „поанти"на внушенията и изводите. Такъв беше в текстовете, още по-ярко и релефно — в разговорите и в „сказките"си. (проф. д. ф. н. Иван РАДЕВ)