Когато си помисля за разказите, които ще прочетете в тази книга, обземат ме различни чувства. Разказването на истории е част от моя живот, вярвам, че то може да бъде част от живота на всеки. Мисля си, че то помага на живота да бъде по-интензивен. Прилича на подправките в едно ястие; можеш да живееш и без истории, но тогава животът тиняма да е пълен, няма да усетиш дълбоко скрития му привкус. Историите привикват сетивата ни към чудото на живота. Затова изпитвам огромна благодарност към тях.

Понякога историите са като снимки на различни действителни или измислени събития (реалното и измисленото имат еднакво въздействие върху нас) и изпълняват ролята на памет. Те ни гарантират, че ключовите моменти в живота ни, колкото и незначителни да изглеждат на пръв поглед, няма да бъдат забравени. Тази памет не е неутрална. Тя не възкресява хладно и безпристрастно запомнените събития. Разказът е темпераментна памет, той си служи с всякакви прийоми, никога не е един и същ. Следваплътно отношението ни към езика и света. Затова в тези истории като по снимки препреживявам разказаните мигове и имам чувството, че с всеки разказ се раждам отново.
И все пак чувствам, че докато твърди: „Ето, това е то",в същото време всеки разказ казва: „Не, не, не беше само това, твърде много остана недоизречено".Всеки разказ, всяка история носи в себе си обещанието за нова. Кара ни да продължим с нейното търсене в нашите любови и радости, страдания и неволи, в сълзите и в смеха, уверени, че там ни чака нова история и дори че тя сама ще ни намери. Разказът е като горивото, което ни помага да стигнем до другата спирка през хаоса на живота.