Роман като шлифован диамант"Това не е роман"не е роман в стандартния смисъл по отношение на сюжет и развитие на характерите. Той по-скоро е откровение за процеса на изцеряване и зараждането на любовта, самоуважението, мъдростта и състраданието."Това не е роман"е зов. В началото героинята твърди, че не възнамерява да пише роман, а да изпрати послание за обич към брат си Джони, за когото се предполага, че се е удавил преди 30 години, но тя вярва, че е жив. Историята се развива под формата на ретроспекции, от които читателят научава за отношенията на Имоджън с родителите и брат й и се докосва до дневници и писма на роднини. И въпреки, че се срещаме с четири поколения от рода, книгата се чете леко и преминава без усилие от един спомен и едно поколение към следващото. Простотата на формата обаче с нищо не подсказва за силата на емоционалното страдание, което героите трябва да преживеят. Те се борят с психическо заболяване, изолация, загуба, предателство, вина и срам. Мотивът с ехото се повтаря из цялата книга, като перфектно пресъздава загубата, скръбта и различията - все основни темина романа. Цялата тази болка обаче е пронизана от неподправената радост и опиянението на страстната любов.
В произведението има няколко майсторски диалози, но в действителност почти нищо не се говори за болезнените проблеми, които се повдигат. Дори напротив - романът е завладян от пълно мълчание. Бащата на Имоджън се крие зад вестника си, майка й се оттегля в кабинета, брат й е напълно обсебен от връзката си с немеца, домашната прислужница отказва да говори за преживяното в концлагера, прабаба й се дистанцира от семейството си след загубата на сина си и самата Имоджън изгубва говора си след преживяния стрес от еротичната тайна на майка й. Роднините наИмоджън са като сенки, които се борят със сложността на човешката природа.
Вглеждането на Имоджън в собствените й преживявания и тези на нейните предци й позволявапо-ясно да разбере собствената си личност и способността да предопределя съдбата си. Тя проследява гените на таланта си и ги открива у прабаба си, но категорично отказва да бъде засмукана в подобен начин на живот. Желанието й е да използва таланта си както сама реши. Чрез нея Джонстън ясно заявява, че собственият ни живот до голяма степен е формиран от нашите предци и единствено разбирайки миналото си, можем да се придвижим напред и да контролираме бъдещето.
"Сънди Таймс"определя Това не е роман като проницателна, затрогваща и прекрасно конструирана книга. Според литературните критици тя е елегантно, елегично изследване на любовта, загубата, спомена и копнежа, красиво написана и мистериозно аморфна. С този истински роман, притежаващ едновременно сила и изящество, Дженифър Джонстън отново се проявява като една от най-великите писателки на Ирландия.



Дженифър Джонстън е родена през 1930 г. в Дъблин. Баща й е виден ирландски драматург, от когото е наследила таланта на писател. Автор е на 17 романа, превеждани в цял свят; удостоена е с наградата за дебют, номинирана е за наградата"Букър",печели наградата"Уайтбред"за литература, нейни романи са номинирани за"Книга на годината".Призната е за една от най-добрите ирландски писателки.


Истински роман, притежаващ едновременно сила и изящество.
"Сънди Таймс"


Завладяваща, подобна на многостенен шлифован диамант творба на една от нашите най-блестящи писателки.
"Бук Дискрипшън",Ирландия

Елегантно, елегично изследване на любовта, загубата, спомена и копнежа.
Коул Мортън