Авторът изисква да даде за заглавие на книгата нейната цена, а това е начин да се каже ясно и високо, че в света в който живеем, парите, са върховната цел. Издаден на 22езика, скандалният бестселър „99 франка"предизвика фурор сред професионалната рекламна общност и сред широката публика. Българските читатели също имат възможност да се запознаят с тази рядко увлекателна, смешна, трагична и ... цинична книга!

„Животът беше превзет от сутиени, замразени храни, шампоани против пърхот и самобръсначки с тройни ножчета. Човешкото око беше изкушавано повече от всякога: изчислено е, че от момента на раждане до 18 годишната си възраст всеки индивид е изложен средно на 350 000 реклами.Човекът от Западния свят е подложен на 4 000 комерсиални/рекламни съобщения на ден."

За френския писател това не е суха статистика от продължителната му работа в рекламната сфера. Навлязъл в нейния свят на манипулация, той се отвращава от него, осъжда го и неспособен да промени сам нещата, се чувства длъжен поне да ги опише - „... Желателно е да се постараеш да бъдеш мил, но аз не искам да изопачавам истината."„В света, за който ще ви разкажа, критиката се храносмила, нахалството се насърчава, доносът е възнаграден, оплюването е организирано."Скандалните разкрития, които прави предизвикват уволнението му, а публикуването на книгата за малко да бъде спряно по съдебен път.

Фредерик Бегбеде ни разкрива добре пазените тайни на капитализма, в който живеем, а това не е по вкуса на тези, които са виновни за световната човешка мизерия.Той описва живота в една рекламна агенция. Неговият герой Октав Паранго е тридесет годишен наивен циник с професия измисляч на лозунги и с порок: кокаина."Мням, мням...толкова е хубаво да прониквам в човешкия мозък",споделя Октав.

Възниква въпросът осъзнават ли потребителите, че са подвластни на рекламата, че хората от този бранш не желаят тяхното щастие, защото щастливите хора не консумират. За тях „всичко е за продан: любовта, изкуството, планетата Земя, вие, аз".
Фредерик Бегбеде е на мнение, че консуматорът трябва да бъде уважаван. И ако това се превърне в изискване за рекламата, тя би служила по-добре както на себе си, така ина потребителите. Стремежът му да внесе промяна в тази насока го вълнува дълбоко."Смятам, че светът е грозен и пиша, за да го направя по-красив",а това е свързано и с желанието да бъдем по-добри. Авторът е и известен съвременнен френски Дон Жуан, който ни предлага книга, пропита от носталгия по една романтика,от която ни е страх: „Ти си като вятъра, който кара цигулките да свирят и отнася надалече парфюма на розите".Изграден от противоречия романът е смешен, забавен и приятен за четене.
Какво мисли самият той за творчеството си, за писането въобще:
„Мисля, че писането е нещо като гняв. Всичките ми книги разказват за катастрофите в моя живот. Написах книга за нощния живот в клубовете, защото започнах да мразя дискотеките. Написах книга за жена ми, защото тя ме напусна. И сега последната ми книга е за рекламата, в която работя от 10 години и също намразих. Бих казал, че главният източник на енергията ми идваот гнева и бунта. Не казвам, че с всеки артист е така, но това е моят начин. Започвам да работя, когато съм нещастен. Това състояние на неудовлетворение и този гневен начин да виждаш нещата може да ме прави идеен, или ме кара да работя."