Очаквах твърде дълго време след премахването на тоталитарния режим някой да се заеме с нелеката задача да опише и да запознае обществеността с дейността на моите предци. Подканих и някои от по-изтъкнатите личности, които се занимават с историята на Пловдив, да напишат нещо по този въпрос, но за съжаление никой не се зае с тази задача.
Затова реших аз да се нагърбя с тази дейност. Първоначалната ми идея беше да напиша нещо като лични спомени. Много близки на баща ми разказваха най-различни епизоди, които са запомнили, и това създаде един скелет на книгата. След това обаче се намериха много запазени съобщения в пресата, съхранени в Народната библиотека „Иван Вазов", Държавен архив -Пловдив и София, и други материали, които бяха включени, и това създаде известна стройност на изложението и, разбира се, и документална значимост.
Съставителят