"Според стандартите на своите съвременници Винсент ван Гог е неудачник във всяко отношение. Не успява да създаде семейство, да намери свое собствено препитание, не може дори да задържи приятелите си. И въпреки всичко съумява да установи своя концепция за порядък в творбите си, в пълен противовес на хаоса в реалността около него.Изкуството му е своеобразен опит да сложи ред в един свят, с който той изобщо не може да се разбере. Противопоставя на неговата неразгадаемост суровата си, основаваща се на чистата теория, критика на художник; анонимността си той налага посредством патос, който в крайна сметка успява да балансира сам, а посредствените си работи- налага със замаха на своята субективност. Целта му е не да избягва действителността, нито да се самоизтезава като я отхвърля, а да я направи по-скоро осезаема и то по един напълно понятен начин. Така изкуството му предоставя възможност да приеме света, демонстрирал му някога своята враждебност, като свой собствен."(Инго Валтер)