Алекс Букарски, 23, Битоля-Скопие, студент

21.06.2008

снимка: Константин Павлов (http://komitata.blogspot.com/)

Научихме за Алекс Букарски от блога на Комитата. Той е превел на български книгата на Алекс Люде, на които не им се отваря парашутът и също така я разпространява у нас. Допадна ни нестандартния му стил, възможността да видим "Македония натюр" (според някои от отзивите) и не на последено място оригиналния превод.
Интервюто на македонски, можете да прочетете в блога на Алекс.

Последната книга, която прочете?

“Къртичина“, стихосбирка от македонския поет Йован Kотески но и две български книги: “Hаsh Oil“ на Момчил Николов и “Ела при мен“ на Богдан Русев


Любимата книга?

Разбира се, моята. Ако беше някоя друга, нямаше въобще да пиша.


Кой литературен герой прилича на теб?

Литературен герой? Не знам точно, но някоя рокзвезда, да. Billy Idol може би.


Писателят, който казва това, което ти мислиш?

Всички писатели, които казват това, което мисля, отдавна са мъртви. Откакто умря Набоков през 1970-та, няма повече литература. Днес всичко това са телевизионни сценаристи, мишлета, които по уикендите пишат демек и литература.


Помниш ли първата книга, която прочете?

Първата сигурно не, но книгата която ми остави най-голямо впечатление в детството несъмнено е “Децата от Павловата улица“ на унгареца Ференц Молнар.


Дразни ли те нещо в македонската (а защо не) и в българската литература?

Дразни ме една драма, която е представителна за “най-доброто от македонската литература“ и която се смята за модерна класика. В нея се разказва за запазването на традицията пред алчните европейски капиталисти, а авторът, щом се сгъстиха облаците тук през 90-те, изчезна в Англия. Днес е академик и все още бълнува за традицията. Ще влезем в Европа, когато тая негова глупава лицемерна драма ще биде най-после свалена от репертоара. Българската не я познавам достатъчно, за да дам някакво общо заключение. Само все пак мисля, че Георги Господинов не е Христо Стоичков на българската литература. А ако размисля по-добре, и Красимир Балъков не е....


Любима дума?

Най-добър. Като “Най-добър съм“


За какво би написал книга?

Както би рекъл френският писател Л.Ф. Селин, “трябва да оставите своята кожа на масата“ и “Приказката, която измислиш, е напълно безполезна. Важна е само само приказката, която плащаш.“ Значи, всяка приказка, за която би заплатил в живота си. А животът иска цената за много приказки, нали.


В коя книга би живял?

Вече живея в антиутопиите “1984“ и “Прекрасния нов свят“, но бих могъл за малко да прескоча до приказките на братя Грим и да стана принц, който целува заспали принцеси.


Нещо за четене, което да препоръчаш?

Всичко от Димитър Талев. Разказите на руснака Гайто Газданов. Поезията на Лотреамон. Но, и една прекрасна книга на един позабравен автор, книгата, за която Макс Брод твърди, че била най-любимата книга на Кафка. “Якоб фон Гунтен“ от Роберт Валзер. 350 пъти е по-добра от “Спасителят в ръжта“ на Джеръм Селинджър.

<< назад