Виолета Керемидчиева, 23 години, журналист в За града

26.09.2007

снимка: Артишок

Виолета е първият интервюиран в рубриката книжно тяло, точно преди година. Да видим променило ли се е нещо през това време.

За изминалата година промени ли се нещо в литературния ти вкус?
Не мога да кажа, чета все по-малко класическа и повече - съвременна литература. Не знам дали обаче може да се нарече промяна или моментно увлечение.

...а някоя книга или събитие на литературния пазар у нас да са те впечатлили през 2007?
Ами не знам.

Ами да продължим със стандартните въпроси: последната книга, която прочете?
„История на Балканите - 14 - 20 век” на Кастелан. Бях впечатлена от сходствата в развитието и общите черти в историята на балканските народи.

Любимата книга?
Много, зависи от периода, обичам да препрочитам „Приказка без край”, а последно време чета с приятели на чай и приказките от 1001 нощ. През изминалата година прочетох „Платформата” на Уелбек и много ми хареса. Също така се възхищавам от красиви и идейни книги като „Парфюмът”.

Кой литературен герой прилича на теб?
Не знам. Мисля, че по-скоро аз съм се формирала като характер под въздействие на някой литературен герой. Така че по-скоро аз приличам на тях. Понякога си мисля, че съм Роня, дъщерята на разбойника и малката русалка в едно.

Когато миналата година те попитахме кой е писателят, който казва това, което ти мислиш, се сети за трима: Херман Хесе, Оскар Уайлд и Патрик Зюскинд. Има ли и други?
Ами и сега не се сещам. Не съм се развила много за година.

Помниш ли първата книга, която прочете?
Ами колебая се - „Пипи дългото чорапче” или „Приказка без край” четох ги по едно и също време и не мога да кажа точно.

Любима дума?
Дума. Обаче не заради вестникът, а защото означава всички думи, които означават неща, с които пишат книги.

За какво би написала книга?
За пътешествията ми. Те предстоят някой ден надявам се. С измислени герои обаче. И без това хората мислят, че аз съм човекът от разказите ми и ми е сконфузно понякога.

В коя книга би живяла?
Искам да живея в някоя фантастична книга с пътешествия. Някоя на Жул Верн може. Капитан Немо например.


Нещо за четене, което да препоръчаш?
„Платформата” и „История на Балканите”. И двете вече споменах. Също така „Без лого” на Наоми Клайн.

Някой въпрос, който мислиш, че сме изпуснали?*
Да, коя книга четеш сега и кои ще прочетеш следващата година?
Ами чета в момента една книжка за международните репортери, от златните години на международната журналистика от 70-80 години. Иначе мисля да чета малко повече български автори тази година.

<< назад